Човек, на първо място той е истински голям човек, един от най-добрите ни боксьори, един истински боец преминал през много големи изпитания в живота си. Първото нещо, което той ме попита е как се чувствам, как съм, как съм решила да отида на бокс. Като бивш спортист много добре знаех, че ако споделя за здравословното си състояние, всеки нормален треньор ще ме тренира „по-леко“, а аз не исках това, и затова отговорих само, че съм добре и тренировката започна. Мина час време и тренировката приключи. Краси ме посъветва като се прибера заедно с топлия душ да взема и аспирин, защото все пак не бях стъпвала в зала от години. Тръгнах си от залата, прибрах се, взех си топъл душ, изпих два аспирина и си легнах с мисълта, че на другия ден ще съм отпочинала и няма да ме боли нищо, защото пих аспирин. И тук следва едно голямо НО, когато се събудих сутринта бях „като пребита“. Меко казано. За човек , който преди не малко години беше спрял спорта, преживял е няколко операции, три, от които коремни, но никога не спиращ да се движи, разхожда из Витоша и всички паркове в София, както и пътуващ и обикалящ толкова много колкото мен, не ми беше минавало през ума, че точно една единствена тренировка ще предизвика толкова физическа болка в мен. Следващата тренировка предстоеше след едва един ден, а аз не можех да ходя изправена. Въпреки това отидох. Бавно, но търпеливо издържах на цялата тренировка, и както след всяка тренировка по бокс, след бокса идва ред на коремните преси. Със сетни сили направих 60 и усетих как повече няма да мога да стана – мислех си, че е било голяма грешка, след толкова дълго време липса на тренировки, след операцията и цялостното ми здравословно състояние какво съм си мислела, че ще стане изобщо… И така лежах на ринга с насълзени очи, от болка и същевременно тъга, че не мога да стана, не мога да помръдна даже. В този момент Краси ме видя и разтревожен дойде при мен да ме попита какво става, защо не мога да стана. Тогава дойде моментът ми на откровение. Разказах му за здравословното ми състояние и му обясних защо не му споделих за това още на първата тренировка.  А той ми каза, че всичко ще е наред, и че само не трябва да се отказвам, защото каквото и да се случва животът е хубав и трябва да се живее с позитивизъм. Все едно психологът в залата беше той 🙂 Аз се усмихнах и му казах „разбира се, знам, че ще стана сега, а пък занапред ще видим какво ще се случва в залата!” И станах. Трудно беше, но станах и се отправих към изхода. А той ме погледна и ме попита как съм и дали ще се върна отново в залата за следващата тренировка, казвайки ми „не се отказвай, има смисъл!”. Аз му отговорих, че няма да се откажа. Просто не съм такъв човек. За добро или лошо, аз съм изключителен инат, и наумя ли си нещо, кръв да пада от небето аз ще го направя. Тръгнах си от залата много замислена. Един психолог много повече анализира себе си и постоянно си задава въпроси… Въпросите бяха много… Но продължих. След три седмици вече нещата стояха по друг начин. Тялото ми свикна на натоварването, мускулната треска я нямаше, чувствах се като „нов човек“. И бях нов човек! Ден след ден организмът ми се възстановяваше и подобряваше. Умората, която ме задушаваше от щитовидната жлеза намаля, както и част от другите симптоми. Това е много важно за мен, както и за всички хора с този проблем. Щитовидната жлеза, както си личи от името й, служи като щит за организма на всеки човек. И когато тя не работи правилно, както е в моя случай, това оказва влияние на целия организъм (умора, отпадналост, чувство за постоянно топло или студено, суха кожа, косопад, повишен апетит, напълняване или отслабване, и още редица анормални усещания). Тук е моментът да вмъкна нещо много важно и не защото съм психолог, а защото освен физическата грижа, от изключително и грижата за душевното ни състояние и посещението при психолог, също е от изключителна полза. Да не забравям да спомена също и здравословното хранене – не диети, не органичние, а начин на хранене. Тези три неща са ключът към доброто здраве, доброто настроение и щастливият живот на един човек.